Корените на йога се връщат към древните индийски цивилизации, около 5000 години или дори повече. Важно е обаче да се отбележи, че точната история на произхода на йога не е добре установена и често е придружена от устни традиции и митологични приказки. Въпреки това, има някои исторически източници, които ни дават бегла представа за началото на тази древна практика.
Произходът на йога може да бъде открит във ведическите писания, които са сред най-старите индийски писания и датират от около 1500 до 500 г. пр.н.е. се създават. Ведите са колекция от свещени текстове, обхващащи знанията, ритуалите, философията и духовните практики на ведическата култура. Във Ведите има ранни препратки към практики, които могат да бъдат свързани с днешната йога. Например в писанията Ригведа се споменават мантри и молитви за концентрация и медитация.
Значително развитие за йога може да се намери в Упанишадите, друга група ведически писания, написани между 800 и 200 г. пр.н.е. бяха написани. Упанишадите представят философски диалози, които наблягат на търсенето на духовно познание и себереализация. Някои Упанишади описват специални техники за медитация и съзерцание, които сочат пътя към вътрешното просветление и по този начин поставят важна основа за по-късни йогийски практики.
Друг важен крайъгълен камък в историята на йога е Йога сутра, написана от индийския учен Патанджали. Патанджали вероятно е живял между 2 век пр.н.е. и 4-ти век сл. н. е. и се смята за "бащата на йога". Неговият труд, Йога сутра, се състои от 195 афоризма, които обясняват философските основи и практики на класическата йога. В него Патанджали описва това, което е известно като "Ащанга йога" или "Пътят на осемте крайника", което предоставя систематично ръководство за овладяване на ума и постигане на себереализация и духовно освобождение.
Осемте части на пътя на йога са:
- Ямас: Етичните принципи, включително ненасилие, истинност, некражба, самоограничение и непритежание.
- Ниями: Лични дисциплини, като чистота, удовлетворение, аскетизъм, саморефлексия и отдаденост на Висшия Аз.
- Асани: Физическите упражнения и пози в йога, предназначени да подсилят и подготвят тялото за медитация.
- Пранаяма: Контрол на дишането и дихателни упражнения за хармонизиране на жизнената енергия (Прана) в тялото.
- Пратяхара: Оттеглянето на сетивата от външни стимули, за да се успокои и интровертира ума.
- Дхарана: Концентрация чрез фокусиране на ума върху един обект или мисъл.
- Дхяна: Съзерцателната медитация, при която умът остава свободен от разсейващи мисли и пребивава в медитация.
- Самадхи: Състоянието на пълно сливане с Божественото, в което индивидуалното Аз става едно с универсалното съзнание.
Докато философските основи на йога са положени в Йога Сутра на Патанджали, различни телесни техники и дихателни упражнения, известни като Хатха Йога, също се развиват паралелно. Хатха йога се фокусира силно върху физическите аспекти и включва разнообразие от асани и практики на пранаяма за насърчаване на физическото здраве и енергийния баланс на живота.
През вековете различни йога майстори и школи са доразвили и усъвършенствали знанията и практиката на йога. Всеки майстор донесе своя собствена интерпретация и акцент, което доведе до разнообразие от йога стилове и традиции, които познаваме днес.
През последните няколко десетилетия йога придоби световна популярност и се превърна в разнообразна и жизнена практика. Има множество модерни йога учители и студиа, предлагащи различни стилове и подходи, за да отговарят на нуждите и предпочитанията на хората. Сега йога се разглежда не само като духовна практика, но и като начин за насърчаване на физическото здраве, управление на стреса и релаксация в един забързан свят.
Въпреки че днес йога се практикува като физическо упражнение в много контексти, важно е да запомните, че нейните корени са дълбоко вкоренени във философията и духовността. Като разберем историческите корени на йога, можем по-добре да оценим всеобхватната дълбочина и мъдрост на тази древна практика и да поставим разнообразието от съвременни йога потоци в по-широк контекст.