Великден и Йоан

Джон се настанява. До него жената в розе с шапка колкото трапец. Великден е и Йохан е бил в парка от час, за да намери обещаното великденско яйце. Чувал е, че има и други състезатели, но все още не се е срещал с никого. Той дори не знае дали изненадата всъщност е яйце.

Паркът се пълни и изпразва, а Йохан бавно се уморява. Само закуси и си тръгна. Не се сети и да донесе нещо за пиене. Краката му биха искали да са високо и краката му да са извън обувките му. Но когато иска да тръгне към дома, нещо привлича вниманието му.

Преди малко беше жената с трапеца на главата, сега е човек в костюм на заек, който държи две деца. Той следва тримата като нещо естествено, докато не изчезнат зад дебел дъб и тогава погледът му пада върху гигантско яйце, стоящо насред поляната. Издига се поне пет метра в небето и блести снежнобяло на обедното слънце. Йохан бавно се приближава, докато плюнката в устата му вече не иска да му се подчинява. Погледът му се придържа към нещото. Великден е.

Той почти започва да се прокрадва през последните няколко метра, сякаш се страхува, че яйцето може да избяга. Той спира внезапно, не е ли чул шумове, идващи от вътрешността на яйцето? Сега го делят десет крачки и недвусмислено се чува дрезгав кикот... А след това бурно, ликуващо!

А Йохан….. сълзи се стичат по лицето му от смях, горната част на тялото му се люлее като люлка, докато той пляска по бедрата си от наслада. На път за вкъщи той забавлява минувачите, защото не може да спре да се смее.

Използвани изображения:

Мъж с рижава брада, облечен в цветни дрехи и държащ великденско яйце от @wayhomestudio